Можеш да останеш обнадежден, когато се обърнеш към вярата си. Книгата Рут разказва историята за трагичните обстоятелства, които сполетяват семейството на Елимелех и Ноемин.  Семейството е принудено да напусне Израел заради ужасен глад, който настъпва в страната. За да оцелеят, те бягат в съседния Моав. В тази страна двамата им сина Маалон и Хелеон се влюбват и женят за моавките Орфа и Рут. Не след дълго, нещастие поразява дома им. Първо умира Елимелех, а после и Маалон и Хелеон. Името Ноемин означава "приятна." Но след като изгубва съпруга и синовете си, тя казва на приятелите си да я наричат Мара, което означава "горест". Тя казва: "Не ме наричайте вече Ноемин. Вместо това ме наричайте Мара, защото Всевишният направи животът ми много горчив." В този свят на падение, ние сме засегнати от греховете на човечеството.  Никой не е имунизиран срещу трагедии в този живот.  Исус каза: "В света имате скръб." Но веднага след това обещава: "но дерзайте Аз победих света." (Йоан 16:33). Някой е казал, че грижите на този живот могат да ни направят или по-горчиви, или по-добри, зависи как реагираме на тях.  В историята на Рут, виждаме, че тя избира да излезе от горчилката на своята трагедия на вяра и Бог й отговаря с милост като й дава по-добър живот. Рут остана вярна, първо на свекърва си Ноемин, после и на Бога. Заради устояването в трагичните обстоятелства на живота, Бог обърна жалеенето й в танц, когато тя срещна Вооз и се омъжи за него, а по-късно роди Овид, който стана дядо на цар Давид и един от предците на Исус Христос.

Библията казва: “Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не. каквото е повече от това, е от лукавия" (Матей 5:37). Писанието учи още: “Верният в най-малкото и в многото е верен” (Лука 16:10). Всяко взаимоотношение в живота се основава и крепи на доверието. Ако ние не свършим нашата част да поддържаме това доверие чрез вярност да бъдем последователни и да вършим нещата, които казваме че ще свършим и да изпълняваме обещанията си към околните, тогава доверието е нарушено и накрая взаимоотношението ще се разпадне. Това важи в работата, в църквата, в нашите общности, сред приятелите ни, в семействата ни, в брака ни и дори във взаимоотношенията ни с Бога. Виждаме невероятен пример на вярност от страна на Рут към Ноемин и към Бога. Докато Орфа се връща обратно при народа си и към религията си, Рут остава вярна на клетвите, които е дала на съпруга си и обещанията към семейството му. Тя напусна страната си и боговете си, за да служи на Бога от Библията. Когато Ноемин насърчава съпругите на мъртвите си синове да се върнат при народа си, Библията казва, че Орфа целуна свекърва си и се върна в дома си в Моав, но Рут се вкопчи в Ноемин.  Но Рут отвърна, "Не ме карай да те изоставя и да ти обърна гръб. Където и да отидеш, ще дойда и аз; където останеш, ще остана и аз. твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;" (Рут 1:16). Думите и действията на Рут са невероятен пример за нас за човек, който е верен на семейното си посвещение, но също и отдаден на Бога.

Throughout the Bible we see a tendency of God's people to isolate themselves from outsiders. This is just as true of God's people today. We tend to isolate ourselves from those who are different from us, especially those who do not express faith in God or live according to biblical principles. But it was never God's intention for his people to be isolated from the world. In fact God's heart is just the opposite. Jesus said you are the light of the world (Matt. 5:14). And He encouraged those who walk in the light not to hide their light under a bushel basket, but to let their light shine so that the world can see the love and truth of the gospel (Matt. 5:15). In fact, God's covenant with Abraham, Isaac, and Jacob declared that through them and their seed, all the nations of the earth would be blessed (Gen. 22:18). Many in ancient Israel, and in the Church today, forget that God desires for us to be salt and light in this dark world. Boaz provides an excellent example of someone who welcomes a stranger from a foreign land in his hospitality and kindness to Ruth of Moab. We are to give the same kindness and hospitality to those we meet who do not know the Lord so that they can see a living example of his goodness, grace, mercy, and love.

In ancient Israel, the kinsman redeemer was a close family member, possibly a cousin or an uncle, who had the responsibility of stepping in after the death of a man and a family, to keep the land in the name of the family, and to marry the widow and have a child that would bear the name of the deceased husband. (Leviticus 25:47) The concepts was to redeem that which was lost to the tragedies of this world and bring circumstances back into order within the family and community of God. Boaz serves as an Old Testament example of the redemptive work of Jesus Christ on the cross. By dying for our sins, Jesus redeemed us with the purchase price of his shed blood and restored us to our rightful place in the family of God. Jesus is our kinsman redeemer, for as the Son of Man he is our brother, and as the son of God he is our Lord and Savior.

Throughout the Old Testament we see patterns and examples that show us glimpses of the New Testament truths that would be revealed in Jesus Christ and the writing of the apostles. In the book of Ruth we see Boaz as an example of the kinsman redeemer, which is what Jesus became for all mankind through His death and resurrection. (Ruth 4:9) So we see Jesus in the compassion and in the redemptive act of Boaz toward Naomi and Ruth. But we also see early members of the royal Jewish bloodline through which Jesus would be born. Because Boaz acted as the kinsman redeemer to Ruth, he became her husband and they bore a child named Obed, who was then father to Jesse, who was father to King David. Because David was a man after God's own heart as a worshiper and lover of God, the Lord promised that David's descendants would sit on the throne of Israel forever. In the natural, it appeared as though this promise went unfulfilled when David's royal line ended with the Jewish captivity in Babylon. But Joseph and Mary, the parents of Jesus, were both a part of this divinity royal line. So in fulfillment of prophecy, and the covenantal promise to David, Jesus Christ was descended from this royal bloodline. As a descendent of Boaz and Ruth, Jesus is the promised son of David who sits forever on the throne of Israel.