Изповядайте го.

Библията ни казва: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." (1 Йоан 1:9). Още в началото Бог искаше на земята да има семейства. Той иска да има взаимоотношения с теб като баща със син.  Понякога нараняваме баща си, нали? Но искаме бързо да се извиним и да поправим нещата. Същото е и с нашия небесен Баща. Единственият начин, по който можем да разберем кое е добро и кое зло в този свят е чрез нещата, които Бог ни е открил чрез Словото Си.  Можем също да разберем дали сме извършили нещо нередно като слушаме Святия Дух.

В книгата на Еремия, Бог каза, че ще направи нов завет с нас и ще напише закона Си в сърцата ни.  Когато съгрешим или направим нещо, което Бог не иска да правим, можем да изпитаме чувство на вина или тъга, защото Неговият Святи Дух работи в сърцата ни. Затова ако направим нещо нередно, трябва да кажем на нашия небесен Баща, че съжаляваме за стореното.  После трябва да вземем решение да не вършим повече такива неща.  Ако ни е трудно и извършваме същия грях отново и отново, може да ни се наложи да помолим Бога да ни даде благодат и сила да преодолеем този грях.

Може да ни се наложи да намерим някого (родител или пастор), който да стане доверен човек, с когото да споделим предизвикателствата си.  Винаги трябва да питаш родителите си на кого можеш да се довериш и да споделяш тези неща. Друг начин за преодоляване на греха е като прекарваме време, изучавайки Божието слово (2 Тимотей 2:15). Цар Давид казва, "В сърцето си опазих Твоето слово за да не ти съгрешавам” (Псалом 119:11). Божието слово е мощно (Евреи 4:12) и като мислим за него, то повлиява върху начина ни на мислене, върху желанията и стремежите в живота ни. Това, според Божието слово, се нарича обновяване на ума (Римляни 12:2).

Мощното Божие слово в действителност ще започне да променя начина, по който мислим и ще промени нещата, които искаме или не искаме да правим. Друг начин за преодоляване на греха е като прекарваме време с Бог в молитва, хваление и поклонение. Това изгражда отношенията ни с Бога и нашата привързаност към Него. След време толкова се влюбваме в Бога, че не искаме да направим нищо, което ще Го нарани. 

Бог иска да вървим победоносно и да не се изправяме срещу греха. (Римляни 6:23). Затова отделете време да четете Словото Му, след това прекарвайте време в молитва и поклонение пред Бога, и скоро ще видите, че онези неща, които са ви карали да съгрешавате, стават все по-маловажни в живота ви. Ще победите като вървите с Исус.

Понеже Бог ни обича, Той ни разрешава сами да вземаме решения. Когато направим погрешен избор, правим грешки. 

Когато Бог създаде човечеството, Той ни направи по Свой образ и подобие със свободна воля, което означава, че Той ни създаде със свободата да избираме между правилно и погрешно.  Още в началото Бог искаше на земята да има семейства. Той не искаше роботи. В резултат на това ние сме свободни или да следваме Божиите пътища, или да изберем да се разбунтуваме срещу истините от Писанието.

Адам и Ева имаха свободна воля за избор и за жалост в Едемската градина избраха да не се покорят на Бога.  След грехопадението, Бог задейства план за изкупление на човечеството чрез любящата жертва на Исус. И всичко, което трябва да направим е да "изберем" да вярваме в Него и ще бъдем спасени.  След като веднъж сме спасени, трябва постоянно да избираме да се покоряваме на Бога и да следваме пътищата Му.

Всички сме хора обаче и понякога допускаме грешки.  Ключът към изобилен живот в Исус е да признаем, че когато правим грешка, Бог ни е дал свободната воля да направим този избор, а след това да поискаме прошка за греха си. (1 Йоан 1:9).

Писанието казва: "Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13). Говорейки за приятелство, Библията казва: "Приятел обича всякога и е като роден брат във време на нужда." (Притчи 17:17). И така, най-добрият начин да бъдеш приятел е да следваш златното правило: "И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12). А ключът е да се подчинявате на първата заповед, която е да обичаш Господа своя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила (Матей 22:37). После втората заповед следва веднага; и тя е да обичаш ближния си като себе си (Матей 22:39).

Някои хора казват, че пътят към пълен живот е да следваш съкращението J.O.Y. ("радост" на английски); и означава: Исус (Jesus), другите (Others) и накрая теб самият (Yourself) Когато това са твоите приоритети, ще бъдеш истински приятел за другите.

не

Имам добри новини! Бог не ти е ядосан. Библията казва: „Защото Бог направи Христос, Който никога не е съгрешил, жертва за греховете ни, за да се оправдаем ние чрез Христос“ (2 Коринтяни 5:21). Тъй като Исус пое греха върху Себе Си на кръста, всеки вярващ, който приема Исус Христос за свой Господ и Спасител, става Божие дете. Апостол Йоан пише: „А на всички, които повярваха в Него и Го приеха, даде право да станат Божии чада.“ Римляни 10:9 казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.“ Като изповядаш Исус за Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ти ставаш част от Божието семейство – и няма нищо, което можеш да направиш, за да накараш Бог да не иска да бъдеш в това семейство (Римляни 8:15).

Тъй като сме хора, всички ние правим грешки и грешим от време на време (Римляни 3:23). Трябва да разбереш, че този грях натъжава Бог, но Той не е ядосан на теб. Бог е тъжен, защото знае, че грехът може да ти навреди (Римляни 6:23) и не иска да ти се случи нищо лошо. Така че, когато съгрешим, е важно бързо да помолим Бог да ни прости (1 Йоан 1:9) и да ни очисти от всички наши грехове, както тези, които помним, така и дори тези, за които може би сме забравили.

Да кажем, че съжаляваме пред Бога за греховете си, се нарича покаяние. Думата „покаяй се“ на гръцки буквално означава „да промениш мнението си“. Така че, когато се покаем за греховете си, ние се извиняваме на Бог и обещаваме, че по Неговата благодат и с Неговата помощ вече няма да вършим лоши неща. Но дори и да съгрешим отново, трябва да разберем, че Бог ни обича. Той е нашият Небесен Отец и иска да поискаме прошка, за да може Той да ни благослови и защити от всякакви планове на дявола. Божията любов и прошка към нас чрез жертвата на Исус на кръста е една от причините, поради които Евангелието е такава Блага Новина.

По-големият брат е останал при баща си. Той се ядосва на по-малкия си брат, защото го е напуснал. По-големият брат имаше правилното сърце. Но той имал и духовна гордост.

Този брат се подчини на закона. Но той не изпитваше същата любов като баща си и това беше неговата слабост. Като християни много лесно можем да попаднем в същия капан на духовна гордост, в който попаднал по-големият брат. Можем да кажем: "Обичам Бога, но не обичам много хората." Но това показва липса на зрялост и неразбиране на това, което Бог желае за нас в този живот (1 Йоан 4:20).

Апостол Йоан казва, че Исус е дошъл в благодат и истина (Йоан 1:17). Това е многозначителен език, защото показва, че при Исус благодатта е на първо място, а истината - на второ. Някои християни правят грешката да отстояват истината, без да ходят в благодат и любов. Библията казва: "Говорете истината с любов" (Ефесяни 4:15). Във важната глава за любовта, 1 Коринтяни 13, апостол Павел казва: "Ако можех да говоря всички езици на земята и на ангелите, но не обичах другите, щях да бъда само шумящ гонг или звънтящ кимвал. Ако имах дарбата да пророкувам, ако разбирах всички Божии тайни планове и притежавах цялото знание, ако имах такава вяра, че да мога да премествам планини, но не обичах другите, щях да бъда нищо" (1 Коринтяни 13:1-2).

По-големият брат разбираше и спазваше закона, но не разбираше значението на любовта. Както посочва бащата, този син, който някога е бил мъртъв, сега е жив (Лука 15:32). Беше се върнал при баща си и само това имаше значение.

Трябва да сме сигурни, че не съдим онези, които не са се подчинили на нашия Небесен Отец, а вместо това трябва да покажем Божията любов и благодат на тези хора, които често са вътрешно наранени. Библията ни казва: "Любовта никога не престава." (1 Коринтяни 13:8) Бащата от притчата за блудния син има истинска любов; когато синът му се връща у дома, той тича да го посрещне (Лука 15:20). Нека покажем същия вид любов към онези в нашия живот, които имат нужда да видят своя Небесен Отец и да познаят Неговата благодат и милост.